танците


Танците за Осъзнаване са делото на живота на гениалния арменски мистик Георги Гурджиев (1877-1948), един от големите духовни учители на ХХ век. 


Изследванията на антропологията изясниха значението им като важна част от инициационните ритуали на множество племена от различни краища на света. Стилизираните им ритуални жестове са представлявали символичен език, достъпен само за посветените. Гурджиев преосмисля това разнообразно древно наследство. Според него Танците са път за постигане на по-дълбоко себеразбиране чрез напускане на комфорта на ежедневното поведение и обичайните движения.

Танците, или още наричани Движения, са около 250 на брой кратки ритмически ансамблови структури с музика, специално композирана за тях от Гурджиев и Томас Де Хартман. Те са наричани още "свещени" не само заради древния им ритуален произход, но и заради ефекта на разширяване на съзнанието, който предизвикват у изпълняващите и наблюдаващите ги. Те са ярък пример на театър на ритуалния жест като форма и развиват "висшия емоционален център", където се съдържа способността за разбиране и творческо действие.

В днешни дни, повече от сто години след създаването им и шестдесет години след смъртта на Гурджиев, Танците продължават да бъдат един от най-мощните методи за разширяване на съзнанието и култивиране на будност и присъствие.

Сцени от филма на Питър Брук "Meetings With Remarkable Men" [по биографията на Г.И.Гурджиев] 1979

ПИТЪР БРУК (Peter Brook)
е английски театрален, оперен и кинорежисьор - безспорно една от най-значителните фигури в режисурата на театъра и киното на 20 век. Роден е на 21 март 1925г. в Лондон.

В течение на много години Питър Брук е последовател на руския мистик Георги Гурджиев (1866-1949), чието влияние може да се забележи в много от спектаклите му, и по-конкретно в "Съборът на птиците", по персийска поема от XII век.
През 1984г. се появява постановката на Брук - 11 часовия спектакъл по древноиндийския епос "Махабхарата". По-късно Питър Брук режисира и филмовия вариант на постановката.
От филмите на Брук най-известни са "Повелителят на мухите" (1963, по романа на У.Голдинг); "Марад/Сад" (1967); "Крал Лир" (1969); "Среща със забележителни хора" (1979, по автобиографията на Гурджиев).
Своето разбиране за театъра и театралната режисура Брук излага в книгата си "Пусто пространство" (The empty space, 1968).