(Текст – Веселин Димов)
Oколо 250
на брой ритмични, ансамблови хореографски структури с дължина от 3 до 10 минути.
Създадени са от
Георгий Иванович Гурджиев / 1877-1949 / - просветлен арменски мистик, емигрирал
след Октомврийската революция във Франция, където създава своя Център за
хармонично развитие на човека. Някой от движенията са заимствани от храмови
танци, които Гурджиев е видял и изучил по време на близо 20- годишното си
пътуване в търсене на Истината из Близкия и Далечен Изток /1893-1912/. Музиката
за танците е създадена от Гурджиев в асистенство с немския композитор и негов
ученик Томас де Хартман.
Периодите на създаване на Гурджиевските движения са
основно два - първият започва от 1916
година в Тифлис / днешен Тбилиси / до представянето на танците в Париж и Ню
Йорк /1922-1923 /, а вторият е през 30-те години във Франция като част от
Работата в Центъра за хармонично развитие на човека.
Важен факт за тези танци е, че те не са били създавани
заради изящната си артистична форма, музика
и хипнотичния ефект, който имат върху наблюдаващия ги. Те са били метод на
Гурджиев за работа с неговите ученици, с цел разширяване на съзнанието им,
повишаване на присъствието и будността им и балансирането на центровете им.
Гурджиев е смятал, че трите основни центъра у човека –
интелектуален, емоционален и двигателен вече много рядко или почти никога не
действат в синхрон. Поради това, човекът
е фрагментиран, объркан, лесно манипулируем и живее живота си автоматично, в нещо
като сън с отворени очи; не действа, а просто реагира на външни дразнители; не създава и твори, а копира и репродуцира
познатото. С цел да промени това и да върне баланса в човешките енергийни
центрове, Гурджиев започва да създава практически методи за това, като изгражда
уникалната своя Система. Тя включва много и разнообразни практически методи, както и нова Космология за произхода
и същността на човека и еволюцията на съзнанието. Свещените движения са
най-достъпната и практическа част от Системата на Гурджиев. Техният езотеричен
смисъл и практически ефекти върху изучващите ги, са фокусът на този текст.
СРЕЩА
За първи път
видях Гурджиевски танци през януари 2000 година в Медитационния център на Ошо в
Пуна, Индия. Там беше организиран 40-дневен Международен Арт Фестивал за посрещане
на новото Хилядолетие. В последната вечер от Фестивала имаше презентация на
Гурджиевски свещени танци. В красивата
зала с бял мрамор, излязоха около 40
мъже и жени, които бяха навлизали един месец навътре в себе си с Движенията. Магията беше невероятна. Толкова силно метафизично присъствие от сцена
и дълбока комуникация между изпълняващи и наблюдаващи до ден –днешен не съм
виждал. Получи се това, за което говорят големите теоритици и практици в театъра
на двадесети век Арто, Гротовски, Брук –
мощно усещане за Истина, оголеност, изострено Присъствие, единство между танцьори и публика. Чудото на метафизичното
„тук и сега” витаеше във въздуха... Времето спря, умовете ни спряха или просто
включиха на друго ниво. И то, защото хората, които танцуваха пред нас, бяха
постигнали подобно състояние вътре в себе си. Нито един от тях не беше
професионален танцьор, научих на другия ден. Каква беше тази магия, която ги
беше така опиянително обгърнала и която зарази така силно и нас, гледащите?
Знаех, че искам да усетя какво е това. Започнах да разпитвам. Научих, че един
от танцуващите е и лидер на групата – името му беше Живан Сундер, англичанин,
който живее в Индия. Запознах се с него. Той се оказа по образование режисьор.
Харесахме се. Поканих го в България. Той прие. И започна да идва. Така започна
всичко.
ДНЕС
Четиринадесет години по-късно съм щастлив, че това
преживяване вече достигна до над 250 души в България, които са посещавали
групите през годините.
Единадесетият уъркшоп за Гурджиевски танци в София ще се състои от 22-ри до 26-ти март 2014 година, от 10 до 17 часа в зала “Studio
Dance Zone“ на ул.”Софроний Врачански”62А / пресечката на
бул.“Сливница“ и бул. “Хр.Ботев“/, телефон за повече информация - 0899 196316
КАК РАБОТИ ТОЗИ МЕТОД И ЗА КАКВО ПОМАГА
Ще се опитам накратко да разкажа какво представлява
изучаването на Гурджиевски танц и какви неща разкрива, предизвиква и учи.
Гурджиев е бил прагматичен, практически настроен
духовен учител. Той е знаел, че умът и тялото са дълбоко свързани - че тялото е
видимата част на ума, а умът невидимата част на тялото. Затова е започнал с
упражнения за координация на тялото и
ума. Давам практически пример - при даден танц, движенията на лявата ръка, на дясната ръка и
на краката са различни, изучават се отделно и са в различен ритъм: умът изпълнява с лекота всяко едно от тях
поотделно, но когато настъпи момента на събирането на едната ръка с краката да
речем, умът се обърква, координацията му с тялото не е развита, а самата мисъл,
че още не са включени другата ръка, главата, различните поредици в танца и
предвижването в пространството го обърква, ядосва, натъжава, шокира, паникьосва
. С други думи на сцената се появяват емоциите и в огледалото на работния
процес, участникът вижда как е свикнал да реагира при трудности в живота си и
също какви вторични емоции по повод на първите емоции произвежда /срам, вина, безразличие,
свръхамбициране, униние, затваряне, бърборене, разсейване и др. /. В работния процес на уъркшопа, към всички тези
чувства се подхожда неутрално - те нито се анализират, нито се изразяват, нито
се подтискат, отчита се тяхното появяване, което моментално /поради дълбоката
връзка тяло-ум/ довежда до стягания в мускулите и тъканите на тялото. И тук е ключът, който дават Гурджиевските
танци като метод – те дават практическото умение как да се релаксира напрегнатото
тяло по време на обучението, така че омагьосаният кръг на невъзможността и
стреса бъде преодолян и способността за учене възстановена. Тези лабораторни
ситуации от изучаването на танците са умален вариант на проблемите,
невъзможността и стреса, с които се сблъскваме постоянно в ежедневния си живот.
Ежедневният живот обаче рядко ни дава шанс да се релаксираме в същия момент на
стресовата ситуация и ние най-често реагираме от името на емоциите си и
детските си травми, а не от името на себе си. В уъркшопа, всеки има възможност
да се срещне директно и преживее собствения си модел, да го осъзнае и да
реагира различно, центрирано, спокойно, от пространството „мога и искам”, вместо от традиционното „не мога, не искам, няма”.
Друг начин,
който участниците научават за постигане на единство на тялото и ума, е как да
развият осъзнатост, сетивност за тялото, центъра на тежестта и дъха си във всеки
един момент. Това е също нещо, което не сме учили в училище. Тялото е винаги тук и сега, умът – много
рядко, той предпочита да витае в спомени, коментари, надежди, очаквания, с
други думи – в миналото или бъдещето. Довеждането на ума до заедност с тялото е
един от ефектите, които всички участници преживяват. Само тогава, човек може да каже, че присъства
тук и сега и да поеме отговорност за реалността си.
Друга способност, която Гурджиевските танци практически
развиват, е способността да се разпределя Вниманието върху различни обекти
едновременно, без при това да се губи Центъра. Това е доста услужливо умение в
днешно време, когато отвсякъде духат силни ветрове и намирането на състоянието
„в центъра на циклона” вече не е луксозно, а животоспасяващо търсене. В танците
Вниманието се разпределя между движенията
на ръцете, краката, главата, вътрешното броене, следене на музиката,
предвижване в пространството, осъзнаване и прецизност на всяко движение, често
и произнасяне на определени думи на определени места. Тоест, участниците на
практика се научават да внимават за шест-седем компонента паралелно, запазвайки
спокойствие и вътрешно равновесие.
Движенията, създадени от Гурджиев, са буквално
огледало на способността ни да
присъстваме във всеки един момент от реалността. Те са умишлено създадени
сложни и така всеки път, когато умът на някой танцуващ избяга в миналото или
бъдещето, това се вижда реално от всички. Не може да се прикрие. Не може да се
симулира присъствие, както често в ежедневния живот успешно правим.
В заключение на този въвеждащ текст, бих искал да
обърна внимание на нещо важно за движенията на ръцете при Гурджиевските танци.
Те съвсем не са случайни и всяко носи своя сакрален смисъл, като закодиран жест
от света на метафизиката, ритуалния театър и свещената геометрия. Изпълняват се
винаги прецизно и точно. Тези танци не са импровизационна структура,тяхната
форма не се търси“ от участниците и не варира.
Танците за осъзнаване на Гурджиев са от гениалните методи, при които чрез доверие
и следване на Формата се стига до територията на Съдържанието. До тази територия винаги и всеки участник достига
и на мига разбира защо наричат тези танци свещени или Truth Dancing. Усеща гениалността и качеството
на съзнанието, което ги е създало.
И тогава умът спира. Времето спира. Удоволствието е
несравнимо.
